Падането на комунизма в България!

Десети ноември е пределна дата в новата  българска история.  През 1989 година комунизмът си отиде, но го смени неясен строй. Е, поне свобода на словото си извоювахме, което не е никак малко. Кой донесе промяната? Къде изчезнаха лицата на де

Десети ноември е пределна дата в новата  българска история.  През 1989 година комунизмът си отиде, но го смени неясен строй. Е, поне свобода на словото си извоювахме, което не е никак малко. Кой донесе промяната? Къде изчезнаха лицата на демокрацията? Съществуват ли митичните куфарчета на Луканов?  Кои забогатяха и кои обедняха от прехода?

Да се върнем 20 години назад -    в периода  1988/1989 година. Тогава  имаше голям кипеж. Основаваха се новите  дисидентски  организации -  Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, Гражданска инициатива, създадена от Любомир Собаджиев, Комитет за защита на религиозните права и  свободата на съвестта и духовните ценности на йеромонах Христофор Събев, Клуба за подкрепа на гласнотта и преустройството в България по идея на  д-р Желю Желев. През март 1988 г. след  нелегална прожекция в  Дома на киното  в София   на документалния филма  "Дишай", 400 души учредяват Обществен комитет за екологична защита на град Русе. Това е първата неформална организация, която протестира срещиу комунистическия режим  у нас. През януари 1989 година тогавашният президент на Франция, който е на посещение у нас кани на закуска 12 дисиденти-интелектуалци във френското посолство, като  призовава за спазване на човешките права. През февруари в дома на  актьора Петър Слабаков  е създадена "Екогласност", а по същото време   в Пловдив е учредена и "Подкрепа".  Пролетта и лятото на 1989  са белязани и с Голямата екскурзия - изселването на повече от 300 000  български граждани от турски произход в Република Турция. Това е най-голямото преселение на групи хора след Втората световна война.

През октомври 1989 година в столицата се провежда международният екофорум.  На 26 октомври милицията бие активисти на "Екогласност" в градинката пред  "Кристал", където тече подписка срещу проекта "Рила-Места".  България отново е  критикувана за преследването на независимите правозащитни организации, за репресиите срещу турското малцинство, както и за нарушаване на международните  споразумения за чошешките права.

На 9 ноември 1989 г. пада Берлинската стена.  Още този ден  на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да си подаде оставката. Неговите съпартийци са му обещали, че ще остане президент, след като си подаде оставката като генерален  секретар на БKП. На 10 ноември 1989 г. на пленум на ЦК на БКП  е гласувана оставката на Тодор Живков  и на негово място е избран Петър Младенов. Всъщност на 10 ноември БКП направи вътрешнопартиен преврат, за да може да запази стратегическата инициатива за себе си, а тези които направиха преврата, станаха  герои на деня, но се самоизлъгаха.  Еуфорията е голяма. Народът е на улицата. Започват  митинги. На 7 декември е създаден СДС.   БКП се опитва да се нагоди към новия вятър на промяната.  Но не би.

След 45 дни на 14 декември 1989 г. опозицията  свиква голям митинг, който настоява не само да се смени член първи от  конституцията за ръководната роля на БКП, но също и за разпускането на първичните партийни организации по месторабота, деполитизацията и  департизацията на армията, полицията, съда, прокуратурата, дипломатическия корпус. Това е първият истински масов антикомунистически протест в България. Студентите искат автономия на учебните заведения. Прави се жива верига около Парламента.  По-късно студентите правят гладни и окупационни стачки, интелектуалците се вдигат и искат оставката на Петър Младенов за злополучните му думи на митинга на 14 декември "Най-добре е танковете да дойдат!"...

Българският 10-ти Ноември за съжаление беше заченат в политическите лаборатории на тогавашната БКП,  по инструкции от Москва. Затова българският преход носи толкова дълго родилните петна на комунизма и не може да се справи толкова време с най-уродливата си рожба -  организираната престъпност.

Всички български политици , които са участвали в този процес са допуснали много грешки , много от тях са били резултат на липса на политически опит, а други - в резултат на замяната на идеалите с лична амбиция за власт и обогатяване.

 Независимо, че се борихме 20 години и преживяхме Лукановата зима, Виденовата зима, управлението на тройната коалиция и какво ли още не, българският народ  е корав народ и оцелява.

Има много положителни  неща, които постигнахме. Вече няма опашки по магазините, които са пълни със стоки,  страната ни е член на НАТО  /колко смях падна  от страна на комунистите, когато Соломон Паси спомена това в Парламента!/, на ЕС, хората пътуват без визи  из цяла Европа, имаме свобода на словото,  не ни пращат  по лагери за носенето на  тесни панталони и конски опашки, не ни пращат в затвора заради  вицове или слушане на "упадъчна музика"....

И което е най-важното, след 10-ти ноември 1989 година България се откъсна завинаги от комунистическата система. Автор: Албена Иванова